Животът е като филм на Тарковски, красив, но не винаги разбираем. Затова танцувам в дъжда и снимам вятъра.

Днес реших да не търся смисъла на живота, а просто да му се усмихна. Кафето ми е горещо, небето е синьо, а аз съм точно там, където трябва. Понякога щастието е просто да си позволиш да дишаш леко.

Днес въздухът ухае на ново начало. Не чакай подходящия момент, той е точно сега. Усмихни се на случайните хора, пусни си любимата песен и просто... живей. Светът обича, когато му отговаряш с добро.

Животът е като стар фотофилм – не винаги знаеш какво ще излезе, но точно в това е магията. Усмихни се, щракни мигa и го превърни в спомен, преди да избледнее от светлината.

Здравейте, прекрасни непознати! Аз съм Марта - между книги, снимки и залези. Търся смисъл в малките неща и истории в погледите. Нека тук си говорим за изкуство, чувства и онова красиво "а какво ли ако…". 💫