В разгара на усилията за мирно споразумение между Русия и Украйна, президентът Володимир Зеленски усъвършенства образа си на дипломат. С **дисциплината на актьор, който се преструва, че вярва в сценарий, за който знае, че е фалшив**. Търпението на Зеленски е подлагано на тест многократно в последните месеци, но точно пет думи от устата на американкия президент в неделя за малко не взривиха положението. **„Russia wants Ukraine to succeed“** (в превод - Русия иска Украйна да успее, бел. ред.), каза Доналд Тръмп по време на съвместното изявление пред медиите във Флорида. Тръмп беше попитан дали с Путин са обсъждали въпроса за участие на агресора Кремъл във възстановяване на нападната страна след край на войната. Американският президент дори каза, че руския му колега бил готов да доставя енергийни източници на ниски цени за Украйна. Моментът на мълчание, в комбинация с красноречивото изражение на Зеленски, стана вайръл в социалните мрежи и дори предизвика по-задълбочени анализи от самите преговори за мир, които се точат вече месеци и произвеждат единствено „бързи“ и противоречииви новини в медиите. > Kudos to Ukrainian President Zelenskyy for keeping himself together after Trump‘s statement that „Russia wants Ukraine to succeed“. I would have bursted out laughing. But his facial expressions are priceless. pic.twitter.com/hyCkZE0Qfz > > — (((Tendar))) (@Tendar) December 28, 2025 Според Ким Холмс, бивш помощник‑държавен секретар на САЩ по въпросите на международните организации, Зеленски показва впечатляващи умения за справяне с „медийния театър“ на Тръмп около дипломатическите срещи. „Той има дисциплината на актьор, който претендира, че вярва в сценарий, който знае, че е фалшив“, пише Холмс в профила си в Х. Той насочва вниманието към **умението на украинския президент да поддържа разговори, дори когато реалните позиции на участниците в него остават на двата полюса.** Умение, което е видимо усъвършенствано, след шумния скандал през пролетта, когато **Тръмп устрои капан на Зеленски пред камината в Белия дом с участието на вицепрезидента Джей Ди Ванс и пред десетки камери.** Тогава украинският президент се поддаде на емоцията и **„излезе от ролята си“**. Този момент постави под въпрос способността на украинския лидер да контролира публичния тон в чувствителна политическа ситуация.**** Особено, когато главно действащо лице в нея е Доналд Тръмп. Видимо след реакцията си в неделя, Зеленски е отработил различните сценариите на възможни провокации. Той иска да държи Тръмп в разговора, което означава, че трябва да се преструва, че го приема насериозно, пише Холмс и добавя: **„Бившият комик среща бившата риалити телевизионна звезда“.** Тази оценка става още по‑значима в контекста на последния кръг от мирни преговори, където САЩ и Европа се опитват да постигнат напредък по 20‑точков план за мир, който включва въпроси като**контрола върху окупираните украински територии, гаранциите за сигурност и възстановяването на Украйна.** И така, Зеленски, който през пролетта настояваше, че не трябва да се правят**“никакви компромиси”** с Владимир Путин, в края на 2025 г. успя да премълчи истинаката си позиция, за да не ескалира напрежението. Украинският президент е променен от войната — както като лидер, така и като комуникатор. **„Ако успее, историци ще го изучават векове наред“** , пише бившият помощник‑държавен секретар на САЩ.

**Супергрипът H3N2,** който през последните седмици доведе до висока заболеваемост в САЩ и Западна Европа, вече е установен и в България. Това съобщи проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести. В понеделник лабораторно са изследвани **23 проби от пациенти, като при 20 от тях е доказан именно H3N2, който е нов щам на грип А**. Пробите са взети както от малки деца, така и от възрастни пациенти от София, София област, Хасково и Бургас. „95% от изпратените ни щамове са от него – той много бързо завзе пространството и започна да доминира“, предупреди проф. Христова в ефира на bTV. По думите ѝ този масово разпространен вариант на грипа **не е включен в противогрипната ваксина за настоящия сезон**. Въпреки това ваксините „са свършили своята работа“ и остават най-добрата възможна профилактика. Според Христова обаче ефективността им ще да бъде по-ниска към променения вирус. **Съветите на лекарите** Здравните експерти препоръчват при съмнение за грип да се правят тестове, за да може лечението да бъде назначено навреме и правилно. Очакванията са пикът на грипната вълна да бъде през януари и февруари. Проф. Христова напомни, че **грипът обикновено започва с висока температура, болки в мускулите и ставите, както и главоболие**. За разлика от настинката, в началото няма хрема и кашлица, а по-скоро дразнене в гърлото и силна отпадналост. По думите ѝ усложненията при грипа са свързани с вирусна пневмония, менингит и енцефалит. Симптомите продължават около седмица. Ден преди да се разболеем сме най-заразни. **Можем да засилим организма с витамин D, Цинк, Селен** , топли течности и дезинфекция на гърлото, допълни проф. Христова. Според проф. Христова е възможно човек да преболедува грип повторно в рамките на сезона, но причинен от друг тип вирус. Тя подчерта, че Covid-19 вече е отстъпил място на грипните вируси, макар че продължават да циркулират и други респираторни причинители на инфекции на горните дихателни пътища.

„Ние с Гого сме много социални“, казва Галя Лозанова. „Понякога му предлагам да сме само двамата, а той ми отговаря, че ние винаги сме двамата - дори когато сме заобиколени от хора.“ **За Георги и Галя Лозанови общуването е професия, овладяна до съвършенство.** Тя е дългогодишен пиар на Столичната община - човек, който всеки ден работи с езика на институциите и с диалога между администрацията, гражданите и медиите. Той е журналист, медиен експерт, преподавател и критик, който от години анализира как думите, образите и технологиите оформят публичния разговор. Не е случайно, че поводът за този разговор е 30-годишнината на **А1.** Те са хора, които помнят новините "на хартия", които стигаха до читателите с поне ден закъснение, помнят факса като машината, която праща служебни писма, и майсторски владеят общуването на живо. За тези три десетилетия начинът, по който се свързваме едни с други, се промени изцяло - от уличните и домашните телефони до днешната дигитална среда, в която можем не само да се чуем, но и да се видим с човек от другия край на света. Точно тази промяна Георги Лозанов пречупва през понятието за „обозримия свят“. Самолетът е първият технологичен пробив, който прави планетата „глобално село“ по Маклуън, а днешните комуникационни технологии надграждат този процес. **Самотата като отношение към себе си** В свят на постоянна свързаност въпросът за самотата изглежда почти задължителен. Георги Лозанов обаче го преформулира. По думите му самотата не е липса на общуване и не е функция на времето или технологиите, а по-скоро въпрос на отношение към самия себе си. „Самотни се чувстват хората, които трудно се понасят“, казва той. Когато останеш сам, всъщност оставаш със себе си - и ако това „себе си“ ти е непоносимо, тогава самотата става проблем. Ако не е, тя изобщо не се преживява като липса. Оттук Георги Лозанов прави по-широко наблюдение - не толкова за технологиите, колкото за поколенията. Според него днес хората по-скоро са в по-добри отношения със себе си, отколкото преди. Като културен ориентир той припомня героя на Кафка от „Метаморфозата“ - метафора на автопогнусата, на човек, който не може да понесе собственото си съществуване. „От това време сме много далеч“, казва той и заключава, че в този смисъл **живеем в епоха с по-малко самота, отколкото сме склонни да мислим, а любовта отново е "на мода** ". **Професия PR** При Галя Лозанова разговорът за общуването неизбежно минава през професията. Тя си спомня момент, в който дъщеря ѝ, тогава абитуриентка, гостува в радиопредаването на Ники Кънчев в "Дарик радио" и на въпроса дали би работила пиар като майка си, отговаря без колебание: „О, не, това е най-лицемерната професия“. „Не мисля, че пиарът е лицемерна професия“, казва Галя. „Това е работа, в която трябва да балансираш между различни страни. От едната са институциите, които имат какво да кажат, от другата са журналистите, които трябва да си свършат работата, а в крайна сметка всичко трябва да стигне до хората. Ние сме по средата и се опитваме да направим този разговор възможен.“ Едно нещо обаче силно се променя в работата на хората, които посредничат между институциите, журналистите и публиката - и това е скоростта на информацията. За последните 20 години връзката от 3G е станала 5G, хората в България ползават най-бързия мобилен интернет в Европа, а потребителите на A1 мерят средната си скорост на пътя чрез мобилния телефон. **Живот в „балон“** Благодарение на технологиите днес имаме достъп до повече хора и гледни точки отвсякога. И въпреки това, или може би именно заради това, все по-често избираме да се движим в ясно очертана среда, която разпознаваме като „своя“. За Георги Лозанов животът в "балони" не е проблем на съвремието, а напълно естествено състояние. „Живеем, както винаги сме живели.“ Хората търсят близост с онези, с които споделят възгледи, усещане за смисъл и общ език. Разликата днес е в мащаба. Благодарение на технологиите тези балони са много по-широки и вече не са ограничени от физическа близост. „Преди балонът беше входът на блока“, припомня той - място на принудително съжителство, с хора, които не си избирал. „Днес балоните са личен избор.“ „Аз си поддържам моя балон много стриктно“, казва Галя. И за двамата ключовото не е да напускаме насила собствения си кръг, а да не отричаме чуждия. Свързаността ни позволява да останем в средата, в която се чувстваме добре, но и да надникнем отвъд нея - ако имаме желание и търпение. **Не изборът на „балон“ е проблемът, а агресията, с която често реагираме на различието.** **Звездите на другите** Откакто цялото изкуство се побра в телефона ни, достъпът стана по-лесен от всякога, но общото преживяване - по-рядко. Въпросът дали все още са възможни „общи звезди“, които да бъдат разпознавани и обичани от различни поколения, изглежда логичен в свят, фрагментиран от алгоритми и персонализирани вкусове. Георги Лозанов гледа на това не като на криза, а като на закономерен културен процес. Той го обяснява през Фройд и идеята за „символното отцеубийство“ - момента, в който всяко ново поколение влиза в културата, като отрича идолите, ценностите и авторитетите на предишното. **Отричането не е знак за разпад на общото, а за жив културен механизъм.** С времето, когато идва зрелостта, се появява и нуждата собствените идоли да бъдат признати отвъд тесния кръг. Тогава, по думите му, настъпва онова, което Фройд нарича едипов комплекс. „Ако искаме културна общност със следващото поколение, трябва да ги изчакаме“, казва Лозанов. Не да ги пришпорваме, а да им дадем време да изживеят бунта си. Галя Лозанова не вижда непреодолима пропаст между поколенията, а по-скоро смяна на фокуса. Следи инфлуенсъри от по-младите, харесва част от тях и приема спокойно факта, че всяко поколение има своите звезди. В същото време дава пример как „старите“ идоли продължават да създават общо преживяване. Спомня си рекламна кампания с Брад Пит и Джордж Клуни, която е харесвана от всички. „Все още имаме общи звезди“, казва тя, „от друга страна е съвсем нормално те да имат свои идоли, а ние тепърва да научаваме за тях.“ **„Срещнахме се, преди да се срещнем“** Дълги години Георги и Галя Лозанови работят буквално на една улица. Той - във Факултета по журналистика, тя - в Столичната община. „Практически на метри разстояние“, казва Галя. По онова време не са заедно. Дори не са се запознали истински. Годината е 2003. "Мобилтел" още не се е станал част от Mobikom Austria Group - предстои след 2 години, но България вече гледа и се сравнява със света и с Европа в очакване скоро да подпише договора за присъединяване към ЕС - в комплект с Румъния. Георги Лозанов разказва, че я е видял за първи път в Българската национална телевизия. Спомня си не толкова конкретен разговор, колкото мисъл, която тогава му минава през ума и остава: „Защо не се пази това момиче“. По-късно сам си дава сметка колко парадоксално и странно звучи. „Тогава не съм усетил, че Галя е в опасност“, казва той, „по-скоро съм усетил в себе си желанието да я пазя“. А това, добавя той, е **сигурен знак за любов - защото любовта винаги е форма на спасение.** Истинската им среща идва по-късно, отново в професионален контекст. България е фокусна страна на литературен панел, Георги е лектор, Галя - пиар на събитието. Той говори дълго и увлекателно, преводът обаче изостава. В един момент Галя отива при преводачите и пита директно: „Какво става?“ Те ѝ отговарят в паника: „Чакаме да каже глагола.“ „Ние се запознахме много преди да се запознаем“, казва Георги. **Технологиите, които ни събират. Технологиите, които ни разделят** И Георги, и Галя Лозанови не изпитват носталгия. „Нищо не ми липсва от преди“, казва Галя. Нито нестабилността на dial-up връзката, нито нестабилните години на прехода. За нея новите технологии са преди всичко инструмент - начин да върши работата си по-бързо и по-ефективно. Неслучайно, както се шегува, прякорът ѝ в Столичната община е „Google“. Георги Лозанов поставя разговора в по-широк културен контекст. По думите му комуникацията вече е достигнала своя максимум - онова, което някога е изглеждало като фантазия от Жул Верн, днес е част от всекидневието. „Всички ходим с телефони пред лицата си и разговаряме“, казва той. Технологиите са изпълнили основната си роля - разширили са общуването до крайност, създали са нови ядра на солидарност и са направили възможни цели социални движения.**Въпросът вече не е какво още може да се измисли, а какво правим с тази свързаност.** Точно това показват и последните 30 години в развитието на мобилната комуникация. Пътят от първите разговори до днешната дигитална среда превръща връзката от привилегия в даденост, а заедно с това разширява и отговорността на компаниите, които изграждат тази среда. Днес темите, по които работи технологична компания като А1, излизат далеч отвъд технологиите, скоростта на данните и 5G мрежите. Превенцията на онлайн тормоза, насърчаването на осъзнато поведение в дигиталното пространство и инициативи като училище за отговорни инфлуенсъри са част от всекидневната му работа. Технологиите дават възможности. Какво правим с тях, как общуваме, как се отнасяме един към друг и как използваме свободата, която свързаността ни дава, остава въпрос на избор.

Да е забавно, спокойно и да има къде да паркираш - не, това не би трябвало да се случва в последните дни преди Новата година в центъра на София. Но е факт, че точно така се чувствах в новото **Peugeot 208**. Да започнем обаче отначало. Както много от вас, така и аз не бях оставил някои задачи за последния момент. Времето ме притискаше, а към края на декември бях затрупан и от доста други задачи, така че мотото ми беше “Бързи, смели, сръчни”. По централните улици на столицата празничният дух се усеща, но има и тежък трафик, бързащи хора и ограничени места за паркиране. А най-хубавият “подарък” е когато някой е спрял така, че заема едно място и половина. Като Дядо Коледа, така и аз си намерих верен помощник, който да ме преведе през финалните предизвикателства за годината със стил, като същевременно е достатъчно компактен, но и има достатъчно пространство за багаж (подаръци). И ето го, това **червено Peugeot 208**. Моделът има три нива на оборудване: Style, Allure и GT. Аз съм с последното, което е най-високо. В него ми харесват 17-инчовите джанти YANAKA и GT инициалите, които са позиционирани на няколко места в колата, давайки ѝ спорен вид. Няма нужда и да вадя ключа от джоба си, защото достъпът е безключов. Първите ми впечатления са от интериора, защото реших, че когато паркирам в някоя тясна уличка с ограничено пространство, тогава ще бъда по-спокоен да огледам и отвън. Разбира се, както традицията на Peugeot повелява, i-Cockpit е в центъра на преживяването. Компактният волан, високопоставеният дигитален дисплей и интуитивно подреденият централен екран създават усещане за контрол още от първата секунда. Всичко е там, където го очакваш, а погледът остава естествено насочен напред, към пътя. Един от най-приятните детайли са бутоните — физически клавиши, които дават бърз достъп до основните функции. По този начин, в епоха, в която почти всичко е скрито в тъчскрийна, Peugeot прави интелигентен избор: не те кара да ровиш из менюта, а ти позволява да управляваш функциите и по “стария начин”. В градски условия 208-ицата е като у дома си. Окачването е настроено комфортно, но без да е меко — поглъща неравностите, паветата и „изненадите“ на градската инфраструктура. Запазва стабилност в завоите и има повече от достатъчно мощност при изпреварване и по-бързи маневри. Разходът на гориво в комбиниран цикъл в 4,5 л/100 км, като придвижването в градски условия е над 50% от времето. (Идваше ми да пусна режим “Sport”, но останах на “ECO” през цялото време). Батерията се самозарежда, което означава, че няма нужда от включване в мрежата. Мощността на колата, която карам е 107 kB/ 145 k.с., което се усеща като доста повече заради компактните размери. Управлението е директно и точно, а малкият спортен волан, типичен за Peugeot, допринася за усещането за контрол и бърза реакция. Това прави маневрирането в задръствания не просто лесно, а приятно, защото знам, че другите не могат така. Докато шофирах, се замислих, че макар Peugeot 208 да има статута на “градски автомобил”, няма нито една причина да не се справя на топ ниво и извън града - има пространство отвътре, има мощност и скорост и е икономично. София преди празниците е красива, а колата ми едновременно и се вписва в пейзажа, и се отличава. Намирам място за паркиране без проблем. Това е един от големите козове на модела - компактните габарити, добрата видимост и асистиращите системи правят всяка маневра спокойна и уверена, а камерата с 360-градусов изглед минимизира грешките. Колата е дълга 4055 мм, широка е 1745 мм и висока 1430 мм. Сега вече оглеждам хубаво и отвън. Цялостният дизайн на купето е много хомогенен, линиите преливат плавно една в друга, а в комбинация с цвят Rouge Elixir колата се връзва повече от перфектно на коледната атмосфера. Този нюанс е наситен, дълбок и изключително елегантен. Променя характера си според светлината и подчертава формите на автомобила. Острите линии, светлинният подпис с LED „лъвски нокти“ и добре балансираните пропорции подчертават модерната визия на модела, който изглежда еднакво добре както в движение, така и паркиран. В настроение съм за подаръци, без да бързам. Сменям няколко различни локации, справям се с всички задачи и ми остава бонус време, защото всичко върви по вода. Или по точно казано, всичко върви по Peugeot. Сядам отново зад волана, пускам си масажиращите седалки, зараждам плейлиста с любимите си песни и разглеждам града. Peugeot 208 е перфектното съотношение между размери, мощност и цена, съчетавайки в себе си най-доброто. Достатъчно динамичен за градския трафик и уверен при извънградско каране. Вътрешното пространство е използвано интелигентно, така че автомобилът да е напълно адекватен както за водача, така и за пътниците Предлага се с три задвижвания: изцяло електрическо (136 к.с. и 156 к.с); хибридна версия (110 к.с. и 145 к.с.) и бензинов двигател (110 к.с.) Изборът на оборудване при електрическата версия е най-голям и започва със Style на цена от 64 044 лв и стига до GT Exclusive (76 676 лв). Хибридната версия, която карах, с GT оборудване е на цена 53 304 лв, като има и малко по-висок клас (GT Exclusive). Най-високото ниво на оборудване при бензиновия мотор е Allure (40 686 лв).

Часове след като Русия обвини Украйна, че е извършила **атака срещу резиденцията на президента Владимир Путин** в Северна Русия, украинският президент Володимир Зеленски на свой ред упрекна Русия, че саботира мирните преговори. Той отрече Украйна да има нещо общо с нападението. Зеленски определи твърдението като **„типични руски лъжи“, които целят да подкопаят „дипломатическите усилия“ на САЩ за прекратяване на конфликта.** По-рано руският външен министър Сергей Лавров каза, че Украйна се е опитала да удари резиденцията на Путин в Новгородска област, южно от Санкт Петербург. **Заради предполагаемата атака** **Русия обяви, че преразглежда позицията си в преговорите.** Всичко това се развива на фона на срещата от неделя, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп се срещна с Володимир Зеленски във Флорида и проведе двучасов телефонен разговор с Путин. След дипломатичната совалка, Тръпм​​​​​​ отбеляза, че двете държави се намират **„по-близо от всякога“** **до мирно споразумение** , макар да остават неразрешени ключови териториални въпроси. **Обрат в позициите** По-късно в понеделник обаче тонът от руска страна беше изострен. Съветникът на Путин Юрий Ушаков посочи пред медии в Москва, че Русия преразглежда позицията си за постигане на мир заради предполагаемата атака срещу резиденцията. **„Подобни безразсъдни терористични действия няма да останат без най-сериозен отговор“, заплаши Ушаков.** Според него Путин лично е разказал на Доналд Тръмп за опита за покушение по време на телефонния разговор за мирния план. Пак според руската версия, американският президент останал "шокиран". Пред медии Тръмп е казал, че няма подробности за атаката, но е заявил, че моментът не е подходящ за подобни действия от страна на Украйна. **Заявка за ответни удари** Руският външен министър Сергей Лавров каза в телевизионно изявление в понеделник, че Украйна е опитала да атакува резиденцията на Путин в Новгородска област, западно от Москва, в периода 28 срещу 29 декември, използвайки **91 дрона с голям обсег** , които според него били унищожени от руската противовъздушна отбрана. По думите му няма пострадали и материални щети. Лавров определи предполагаемата атака като „тероризъм“ и добави, че **вече са набелязани цели за ответни удари** от страна на руските въоръжени сили. Той подчерта, че Русия ще преразгледа позицията си, **но няма да се оттегли от преговорния процес.** **Украинската позиция** Във вторник украинският външен министър Андрий Сибиха написа в Х, че Русия не е представила никакви "достоверни доказателства" в подкрепа на твърдението си, че Украйна е извършила мащабна атака с дронове срещу една от резиденциите на президента Владимир Путин. На свой ред украинският президент Володимир Зеленски каза, че Москва подготвя почвата за удари по правителствени сгради в Киев.

**Трима души са задържани за въоръжения грабеж** в магазин в София, съобщиха от Столичната полиция. **Грабежът беше извършен в понеделник вечерта в магазин за алкохол в столичния квартал "Красно село".** По неофициална информация на bTV извършителите са баща и син. Сигналът за инцидента е подаден около **19:30** ч. Магазинът се намира на ул. "**Ген. Стефан Тошев** ". Според NOVA маскираните мъже са заплашили продавачката и за отмъкнали наличния оборот от около 2000 лв. **Жената не е пострадала.** Нападателите са се **укрили в жилищен блок 9** , който се намира в близосът до магазина. От полицията са заградила района около сградата.

**Поп звездата Бийонсе влезе в клуба на музикантите - милиардери, според класацията на богатството на Forbes.** 44-годишната певица дължи този успех на фурора около първия ѝ албум с кънтри музика Cowboy Carter, последван от най-доходоносното световно турне през 2025 г. Бийонсе е петата музикална звезда, която може да се похвали с богатство над 1 млрд. долара. Нейният съпруг **Джей Зи** е сред останалите в групата, заедно с **Тейлър Суифт, Брус Спрингстийн и Риана**. Forbes описва как Бийонсе започва да изгражда своята бизнес империя още през 2010 г., когато тя създава компанията Parkwood Entertainment и поема самостоятелен контрол върху почти всички аспекти на своята кариера - създаване на музика, документални филми, концерти. Постепенно комерсиалните ѝ интереси се разширяват към странични индустрии - като козметичен бранд, компания-производител на уиски и модна линия. **Въпреки това по-голямата част от личното ѝ богатство продължава да се генерира от продажбите на албуми и билети за концертите ѝ.** Турнето за Cowboy Carter е огромно организационно предизвикателство с над 350 служители в технически екип, 100 камиона с оборудване и 8 товарни самолета за превоз от град на град по целия свят. Общата сума на приходите от концертите ѝ през 2025 г. е **над 400 000 000 долара,** плюс още 50 милиона долара от продажба на мърчъндайз, съобщава Forbes. Бизнес медията смята, че Бийонсе е спечелила 148 милиона долара преди данъчно облагане през 2025 г., което я класира на трето място в света сред най-скъпо платените музиканти.

Мъж на **22-годишна възраст** е изчезнал в района на Витоша. Сигналът е подаден днес в полицията от родителите на младежа. По първоначална информация той е изчезнал в неделя, съобщава БТА, като цитира СДВР. Два екипа на доброволческата организация "Търсене и спасяване - България" са започнали работа по издирването му. Акцията се провежда в координация със столичната полиция. Екипите на „Търсене и Спасяване - България“ са на терен, като в операцията се използва и дрон за оглед на труднодостъпни райони. Организацията призовава граждани, които разполагат с информация, свързана със случая, да сигнализират на телефон 112 или в най-близкото районно управление на МВР. .

**Над 3800 души са посещавали игрални зали в момент, в който по документи са били хоспитализирани.** Данните са от анализ на Националната агенция за приходите (НАП) за първото полугодие на 2025 г., след който Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е започнала проверки за фиктивни или непълни болнични престои. За първите 6 месеца на 2025 г. са регистрирани над 22 000 посещения в игрални зали от здравноосигурени лица, които по същото време по документи са били приети за болнично лечение. НЗОК извършва проверка, която трябва да установи извършвани ли са фалшиви хоспитализации или нарушения на клиничните пътеки и медицинските процедури в лечебните заведения. При констатиране на нарушения от здравната каса ще налагат санкции и ще изискват възстановяване на неправомерно изплатени средства за болнично лечение. "При необходимост, в хода на проверките, ще бъдат уведомени и други компетентни институции, засегнати от подобни практики, с цел осигуряване на координиран, ефективен и навременен институционален отговор", съобщават от НЗОК.

**Антъни Джошуа е пострадал в тежка катастрофа с две жертви в Нигерия.** Инцидентът се е случил на скоростен път между градовете Лагос и Ибадам. Боксьорът е бил в Нигерия, защото от там са родителите му и в свободното си време той често ходи там. Автомобилът, в който се е возил Джошуа, се е ударил в спрял камион. Първите кадри от мястото на катастрофата показват, че той е пътувал на задната седалка на джип Lexus. **Според първоначална информация 36-годишният спортист се е разминал с по-тежки наранявания, но други двама души са загинали на място.** > View this post on Instagram > > A post shared by The Sun (@thesun) Според медиите в Нигерия боксьорът е закаран в местна болница, за да се провери състоянието му. Антъни Джошуа е двукратен световен шампион в тежка категория. По-рано в кариерата си той има и олимпийско злато от Лондон 2012. За последно той бе на ринга срещу YouTube звездата Джейк Пол на 29 декември в Маями и спечели без проблем. > Anthony Joshua has now been removed and on his way to the hospital. Video below. Still no sign of ambulance. The Nigerian Government doesn't value people's lives. How would there be no accident response unit in Lagos-Ibadan expressway? pic.twitter.com/oEj6HoRn5W > > — EngrMideh4Truth (@wandypee) December 29, 2025

България получи 1,47 милиарда евро в третото плащане от ЕС по Плана за възстановяване и устойчивост. Сумата е най-голямата от трите плащания между 2022 и 2025 г.. Европейската комисия е оценика като изпълнени 48 етапа и цели от общо 50, включени в искането за плащане. Затова и стойността е по-ниска от предварително заявената от правителството на Росен Желязков (1,619 млрд. евро). От кабинета обръщат внимание, че това е вторият транш, получен по ПВУ в мандата на Желязков. **Платените суми досега:** * 16 декември 2022 г. - първо плащане в размер на **1,37 млрд. евро** * 11 ноември 2025 г. - второ плащане в размер на **438,6 млн. евро** * 29 декември 2025 г. - трето плащане в размер на **1,47 млрд. евро** Водещите мерки, потвърдени за третото плащане, са свързани с продължаване на реформите в области като научни изследвания и иновации, декарбонизация, обществени поръчки, подобряване рамката за управление на държавните предприятия, развитие на електронното управление и електронното здравеопазване и др. През следващата година предстои да се подадат финалните четвърто и пето плащане по механизма, съобщават още от Министерския съвет. България имаше право на достъп до грантове в размер на близо 6,2 млрд. евро по програмата на ЕС за възстановяване след Covid-кризата. Парите обаче се плащат срещу конкретни реформи, много от които бяха забавени, променени или изцяло блокирани по време на смяната на правителствата в последните години.

Дълго време образът на майките в киното беше или идеализирани, или напълно изтласкан в периферията на разказа. През 2025 г. обаче това започна да се променя и то с акцент върху кризите, през които всички минават и за които не се говори открито. Все повече филми и сериали поставят в центъра не „перфектната майка“, а жената с нейните страхове, вина, гняв, скръб и противоречия. Това е година, в която екранът започна да говори открито за тежестта на майчинството – без украса и без илюзии. „Мама е разтеглива. Татко е твърд“, казва детски глас зад кадър в психологическата драма **„If I Had Legs I’d Kick You“** на Мери Бронстийн, докато камерата се задържа върху лицето на Линда (Роуз Бърн) – майка, терапевт и жена, която отчаяно се опитва да удържи собствените си емоции. Детето ѝ има предвид, че майка му е „като пластилин“ – лесно податлива, оформяна според нуждите на другите. Сцената е едновременно неловка и болезнено точна. Линда поглъща срама си и го заменя с привидно спокойствие – защото, както всяка добра майка, няма право да се разпадне. Филмът е вдъхновен от личния опит на Мери Бронстийн в грижите за болното ѝ дете и е част от по-широка **вълна продукции през 2025 г., които изследват майчинството като поле на травма, загуба и психическо изтощение.** Сред най-обсъжданите заглавия са **„One Battle After Another“** с Теяна Тейлър, **„Die My Love“** с Дженифър Лорънс, **„Hamnet“** с Джеси Бъкли и проектите с Аманда Сейфрид** „The Testament of Ann Lee“** и **„The Housemaid“.** Бронстийн изследва корените на този тип разказ още в „Ordinary People“ (1980) – филм, в който героинята на Мери Тайлър Мур преживява скръбта си като майка, но е представена като пречка пред „оздравяването“ на семейството. "Още като дете се питах защо тя е злодеят", казва режисьорката пред Vanity Fair. Този модел се повтаря десетилетия наред – от класиките „Kramer vs. Kramer“ до „Eyes Wide Shut“, където вътрешните кризи на жените са заглушени за сметка на разказа за мъжките терзания. **„Когато една жена във филм е майка, това често е единственото, което знаем за нея“** , отбелязва Бронстийн и пита защо не поставяме майките по-често в центъра на историите? През 2025 г. киното и телевизията сякаш започват да дават този отговор – болезнено честно, но най-после открито. Стереотипите за жената в криза, познати от десетки телевизионни сериали, продължават да тежат и днес, смята Луси Лиу („Ангелите на Чарли“, „Али Макбийл“) която играе майка в драмата**„Rosemead“**. Според нея съвременните жени са притиснати между очакванията да бъдат перфектни родители и реалността, която не им оставя пространство за провал. Филмът е вдъхновен от реални събития и изследва напрежението между обществените очаквания към майчинството и вътрешния срив, който може да остане невидим за околните. Историята се фокусира върху психологическата цена на саможертвата и изолацията, като поставя в центъра женски персонаж, чиято болка дълго време е била пренебрегвана. Темата ясно присъства и в сериалите през 2025 г. – от ролята на Клеър Дейнс в „The Beast in Me“, през темата с аборта в „The Morning Show“, до сериала „All Her Fault“ със Сара Снук („Succession“) и Дакота Фанинг („Hide and Seek“), който се превърна в най-успешната премиера на Peacock. **Общото между тези истории е** **отказът да се прикрие цената на това да бъдеш майка и сърпуга.** На по-дълбоко ниво тези разкази отразяват и обществена промяна, смята изпълнителната продуцентка на „All Her Fault“ Меган Галахър. Тя цитира скорошно изследване на Pew Research Center,**** според което все повече млади жени открито заявяват, че не желаят брак и деца. За последните три десетилетия желанието на момичетата в тийнейджърска възраст да се омъжват и да раждат деца е спаднало с 22%. „Затова ми се струва логично, че най-накрая сме достатъчно свободни, за да кажем на глас, че да имаш деца не е за всеки и че можеш да обичаш децата си до смърт и все пак да признаеш, че животът с тях е наистина труден“, казва Галахър.

Еврото ще стане национална валута на България от първия ден на 2026 г., но **само януари ще е периодът, в който ще можем да плащаме и в левове, и в евро**. Търговците ще бъдат длъжни да връщат рестото изцяло в евро - освен при липса на наличност, когато сумата може да се плати и в старите пари. Целта е левовите банкноти и стотинки постепенно да бъдат извадени от оборот, защото след 31 януари те вече няма да бъдат законно платежно средство. **Смесеното плащане в кеш** би могло да създаде объркване при някои по-малки магазини или при клиентите, за които не е интуитивно да преобразуват наум от една валута в друга. Два по-елементарни варианта: * В сайта **Evroto.bg** има базов калкулатор, настроен с **фиксирания курс 1,95583 лв. за 1 евро**. * Ако ползвате **iPhone** , неговият вграден калкулатор също преизчислява валути автоматично. Функцията може да се намери в менюто за настройки, с опцията Convert, откъдето се избират BGN и EUR. Вече има доста онлайн калкулатори с допълнителни функции, които лесно ще ви покажат каква е **точната сума на покупката ви в лева <-> евро** и колко пари ви остават в ресто. **Ето някои от тях** : * **Resto26.eu** Сайтът е създаден, за да прави автоматично пресмятане при плащания, в които клиентът дава левове, а търговецът трябва да върне ресто в евро. Удобен е и за ситуации, в които плащането е комбинирано (в двете валути). Resto26 пресмята и сумата на рестото в лева, ако сте магазинер и нямате наличност в евро, за да върнете съответната сума на потребителите. * **Euro-Calc.itbp.tech** Калкулаторът има две опции за проверка на превалутирането: плащане и ресто. В първия вариант можете да въведете цената в евро, която автоматично ще се преобразува и в левова равностойност. Ако клиентът е платил част от сумата в евро и са му останали само левове, калкулаторът ще покаже колко точно той би трябвало да доплати. Опцията за ресто показва колко пари трябва да върне търговецът, след като се знае каква е цената в евро (или лева) и колко е платил клиентът. * **Restoto.online** Философията и тук е същата - въвеждате сметката си, пишете колко плащате в евро и/или в лева и ще получите резултат "ресто" или "доплащане". Разликата е, че можете да го свалите и като приложение за Android. **Мобилните приложения** * **RestoCalc в Android** Това е един от вариантите, които можете да ползвате като app на телефона, вместо през браузър. Приложението е безплатно. Автоматично изчислява точно ресто в евро при всяка комбинация от дължима и платена сума. Калкулаторът показва дали сумата е достатъчна недостатъчна (колко трябва да се доплати в лева/евро), точна (няма ресто) или е по-голяма от цената (т.е. колко е рестото в евро). Допълнителното удобство е, че можете да споделяте записа, да добавяте бележки към сметката, да запазвате локацията на плащането (ако дадете достъп на приложението) и др.

Съпредседателят на "Да България" **Божидар Божанов** реагира на обвиненията на Бойко Борисов срещу ППДБ в "**опасна игра**" с поклонението пред жертвите на т.нар. Възродителен процес срещу българските турци. "Кое е опасно? Да осъдим действията на комунистическия режим? Да дадем знак на българските мюсюлмани, че е време ДПС да бъде изтикано от монопола, който е оставяно дълги години да упражнява? Да бъдем **там, където Пеевски го е страх да отиде - сред хората, които твърди, че са "негови** "?", пита Божанов. Думите му са препратка към официалната делегация на ДПС "Ново начало" пред Тюркян чешма на 26 декември, в която не участваше председателят на партията Делян Пеевски. Божанов напомни и за собственото минало на Бойко Борисов като бодигард на Тодор Живков и "човек, който е искал да бъде приет в специалност ДС", а след това "напуснал МВР, за да не си даде партийната книжка". **"Кое е опасно, г-н Борисов? Или е опасно за Борисов, ако Пеевски съвсем побеснее?"** , пише още Божидар Божанов. Малко след това от "Да България" разпространиха и партийна позиция, в която твърдят, че "истерията" на Бойко Борисов е предизвикана от "страх от разпада на схемите". "Страх, че моделът, по който с Пеевски си поделяха територии и влияние, може да се счупи: смесените райони за „голямото Д“ срещу прехвърляне на гласове за ГЕРБ от малцинствата в други райони. Ако това споразумение започне да се разпада на предстоящите избори, ако хората спрат да гласуват по команда и потърсят представителство извън натиска и заплахите, тогава се разпада целият им контролен механизъм над изборите", пише в съобщението на "Да България". От партията казват още, че опасното не е почитането на жертвите, а това**"да управляваш чрез зависимости, компромати и изнудване".** "Ако българските турци гласуват свободно, това ще има тектонично значение за българската политика. Предстои", казват още те.

**Ник Кироьс победи Арина Сабаленка с 6-3, 6-3 в "Битката на половете"**. Срещата се игра в Дубай и предостави рядко срещано шоу за феновете - да видят как мъж играе срещу жена на сингъл на корта. Реално това бе среща между световната №1 при жените срещу играч №671 при мъжете, тъй като австралиецът последно игра мач на сингъл през март тази година и имаше много проблеми с контузии в последните две години. Мачът беше и с по-различни правила. С цел условията да бъдат изравнени, двамата играха със само един сервис – тоест при грешки при началния удар, точката директно е за съперника. Като това неутрализира опасния начален удар на Кирьос. Половината на Сабаленка бе с 9% по-малка от тази на Кирьос, така че австралиецът имаше по-малко пространство, в което да търси печеливши удари. Въпреки това Кирьос имаше предимство в почти цялата среща, като относително лесно успя да се справи с опонентката си. В края на мача при 5-3 той сервираше за успеха и реши на мачбол да поиска таймаут, след което Сабаленка спаси още няколко точки, но в крайна сметка бе победена. "Разбира се, усещането беше различно. Играта срещу мъж е съвсем различна – всичко е много по-бързо. Днес това беше отлична физическа подготовка за мен", коментира Сабаленка след мача. Нейният опонент пък си пожела по-често да има срещи между мъже и жени и похвали световната №1 за представянето ѝ. "Битката беше жестока. Честно казано, тази вечер не бих се нарекъл шампион. Да видиш на корта някой толкова велик като Арина, заедно с мен – това наистина е спектакъл. Мисля, че това е много важна крачка напред за тенис". **Оригиналната „Битка на половете“ в тениса е сблъсъкът през 1973 година между 29-годишната Били Джийн Кинг и по това време 55-годишния Боби Ригс.** В този мач, наблюдаван от 90 милиона зрители по света, Кинг печели с 6-4, 6-3, 6-3, като успехът ѝ се счита за важна крачка в публичното възприемане на женския тенис. През 1992 Мартина Навратилова и Джими Конърс изиграха своя „битка на половете“ с правила в полза на жената в двубоя. В крайна сметка този мач бе спечелен от Конърс със 7-5, 6-2.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че е провел телефонен разговор с Владимир Путин един час преди планираната си среща с Володимир Зеленски. Съдържанието на разговора не става ясно от съобщението на Тръмп в Truth Social. Той споменава само, че е имал "добър и много продуктивен" диалог с Путин. Кремъл също потвърждава за проведения телефонен разговор, като се очаква съветникът Юрий Ушаков да даде повече информация за резултатите от него. Началото на срещата Тръмп-Зеленски е насрочено за 20:00 ч. българско време. Очаква се един час по-късно те да проведат друг разговор с лидерите на страните от ЕС.

**Мощен пожар се запали в склад в Букурещ и разнесе облаци от дим над град.** Складът се намира близо до един от основните булеварди в западната част на румънската столица. На място са изпратени над 20 екипа на пожарната, включително роботизирана техника. **В ранния следобед огънят е локализиран. Засегната е площ от близо 6300 квадратни метра.** Пожарът е започнал от склад на "Black Sea Suppliers" - компания, която продава оборудване и материали за отоплителни и климатични системи и газови инсталации. В склада са започнали да горят и санитарни материали и пластмаси. Директорът на службата за извънредни ситуации Раед Арафат съобщава пред Digi 24, че **пожарникарите може да работят и през нощта, за да предотвратят по-сериозни щети.** Здравните служби изпратиха предупреждение към жителите на два района на Букурещ заради токсичния дим. Системата RO-Alert информира хората да не отварят прозорците си и да избягват зоната на пожара.

**"Я, Урсула фон дер Лайен"** , смее се баща ми (62 г.), докато го принуждавам да гледаме заедно новите епизоди на Stranger Things 5 на Коледа. Реакцията му идва, след като вижда как Линда Хамилтън марширува по плаца на военната база в Хоукинс, Индиана. Баща ми е останал с впечатление, че това е актрисата "Юнона Райдър" - единственото име, което е запомнил от моите трагикомични, обречени на провал опити да го запозная с вселената на Stranger Things в 5 минути. Той хваща историята в самия ѝ край, но вече има мнение за нея. Когато Уил Байърс разкрива тайната си пред своите приятели (_леките спойлери започват малко по-надолу_), баща ми казва: "**То му личеше от самото начало** ". Да гледаш Stranger Things с родителите си е **преживяване, което става по-интересно и забавно от самия сериал.** И със сигурност си заслужава да го изпробвате във вашия дом. Милениълите и Gen Z може да познават The Upside Down в пълни подробности, но по-възрастните им майки и бащи просто отказват да помнят кой кой е и смятат, че **всички деца в сериала се казват "Майк".** За много от тях Елевън е "Седем", демогоргоните са "онези цветя", а името на сериала, който уж са гледали от самото начало, е "**Stranger People** ". Ако мислите, че само вашите родители се губят в сюжета - грешите. Her Campus в Instagram обобщава някои от най-често срещаните "алтернативни истини". **За тях всички момчета, подстригани на купа, са неразличими едно от друго.** Ядрото на героите в Stranger Things са четири деца - най-добри приятели, които се събират да играят Dungeons & Dragons в дома на Майк Уийлър. С всеки следващ сезон броят на главните действащи лица се увеличава и се стига до ниво, в която лесно може да загубите нишката. И все пак ако внимавате в картинката, ще откриете нещо гениално в Stranger Things. Всеки образ е изграден толкова живо, че може да предизвика емоция независимо дали е ключов фактор или привидно невзрачен второстепенен герой. Дори бащата на Майк - **Тед Уийлър** - е създаден "от плът и кръв", въпреки че изговаря около пет реплики за пет сезона. Всичко това обаче често остава извън полезрението на родителите, които гледат Stranger Things с децата си. Да запомниш кой е Уил, Лукас, Дъстин, Стийв, Джонатан е точно толкова трудно, колкото да запомниш и **какви са роднинските връзки в двете семейства от сериала.** Нанси, Майк и Холи са трите деца на семейство Уийлър и това е факт, с който започва целият сериал. Но в Сезон 5 вече всичко е забравено. Родителите, които гледат Stranger Things, мислят, че **по-малката сестра на Майк е негова дъщеря** , и се изненадват защо и той прегръща майката на Холи (която е и негова майка). "Майка ми ме пита "А чия сестра е това момиче?". Отговаряме ѝ - "На Майк", а тя ни пита: **"А кой е Майк?** ", пише един от коментиращите. "Баща ми постоянно ме пита "**Коя е Холи?", "Кой от всички тези е Майк?", "Каква е тази жена**?" - и сочи към майката на Майк, Холи и Нанси", пише друг. **Джонатан и Уил Байърс** са братя, но но родителите, с които гледаме Stranger Things, се изненадват от този факт. Вместо това смятат, че двамата са близки помежду си, защото са романтично свързани. За това объркване може би допринася и LGBT-сюжетът около Уил Байърс. Но трудно може да се обясни как са пропуснали **връзката между Джонатан и Нанси** , която продължава 5 сезона. Други вярват, че **Уил е влюбен в Робин** (героинята на Мая Хоук, която всъщност си пада по момичета) и че той ще убие Стийв Харингтън от ревност заради нея. **"А, те били братя?", "А, този бил злодей?** " - са въпроси, които можете да чуете, докато гледате Stranger Things с родителите си. Някои не помнят, че порасналият Уил е същото момче, което беше отвлечено в пилотния епизод, и питат **"Откриха ли най-после онова клето дете?".** Да запомнят **"Кой беше Хопър"?,** също се оказва трудна задача. Героят на Дейвид Харбър - полицаят Джим Хопър - е един от най-важните образи на "възрастните" в сериала. Ветеран от войната, изгубил родната си дъщеря, той става истински баща на Елевън, пази я и я възпитава като собствено дете. Сезон 3 завършваше с толкова сърцераздирателни сцени за двамата, че вероятно няма зрител, който да не е плакал на тях. Обаче... "Когато питахме майка ми дали се е разстроила заради Хопър, тя отговори "А кой е Хопър?", пише в един от кoментарите. Сюжетът, в който **Хопър попадна в съветски затвор** , също се е отпечатал в съзнанието на родителите по-силно от всички други обстоятелства в сериала. "Всеки път когато той се появи на екран, майка ми ме пита -**"Но той не беше ли в Русия до преди малко?".** Още по-объркващи са героите, които имат повече от едно име - като Елевън (11), която понякога е "Ел", а понякога "Джейн". Родителите, които гледат Stranger Things, често запомнят само че името ѝ е число, и оттам я наричат **"Седем", "Шест" или... "момичето без коса".** Когато не можеш да запомниш името на главната героиня, не е учудващо, че наричаш демогоргоните "горгонзоли" или "цветята, които хапят", а Векна става **"Венка", "Вектор" или "Бекъм".** Едно от малкото ясни неща в Stranger Things за родителите, които не следят сюжета, е информацията, че Уинона Райдър играе в сериала. Затова и когато я видят на екран в ролята на Джойс Байърс, често ще ги чуете да го съобщават на глас**"Това е Уинона Райдър!".** Други обаче не свързват името на актрисата с конкретно лице - така някои смятат, че тя играе Елевън (защото има водеща роля) или Доктор Кей (защото е по-възрастна от всички). И пак става весело. Целият сюжет на Stranger Things е мост между двете поколения - нашето детство и младостта на родителите ни, колкото и различно да са изглеждали 80-те години в България и в Америка. Затова, направете тази услуга на семейството си и гледайте Stranger Things от самото начало заедно с майка си и баща си. Може би вашите няма да разберат нищо от сериала, но със сигурност ще оценят вниманието, а и вие ще се забавлявате. Най-добрите сериали за 2025 г. според IMDb

Звездата на френското кино Бриджит Бардо почина на 91 години. Новината беше съобщена от фондацията, която тя създаде за защита на животните. Бардо беше универсалният секс символ на 60-те години, лицето и тялото, с което ще се запомни женската свобода и смелост по време на сексуалната революция на миналия век. Неслучайно тя беше наричана "най-красивата жена на 20 век" - обожавана от мъжете, но и неразбирана от жените с по-консервативни възгледи. Ще остане в историята с ролите си във филми като "И Бог създаде жената", "Презрението", "Бабет отива на война", "Вива Мария" и др. "**По онова време не бяхме свикнали с тази смесица от дързост и еротика**. Ако една жена съблазнява, тя или трябва да се омъжи, или да бъде порицана. Свободата на секса беше добре дошла в книгите на Симон дьо Бовоар, но не и на екрана. Буржоазията не можеше да понесат радостната голота на Бардо", казва нейният бивш съпруг Роже Вадим през 1984. През 70-те години тя се отказва от киното и започва да се занимава с обществени кампании. Най-известните от тях бяха свързани с подкрепата ѝ за **правата на животните**. Кариерата ѝ започва още на 15 години, когато Бардо позира като фогомодел за модни списания. Тогава е забелязана от режисьора **Роже Вадим** , в когото се влюбва още като тийнейджърка. Когато баща ѝ разбира за връзката ѝ с Вадим, опитва да ги раздели, като я изпрати да учи в Англия. Бардо прави опит да се самоубие точно преди да замине. Тогава семейството ѝ решава да ѝ позволи да се среща с любимия си мъж, с когото тя сключва брак още на 18 г. Любовта им не издържа дълго - двамата се развеждат само пет години по-късно. Бардо се омъжва още три пъти, има и връзки с музиканти като **Жилбер Беко и Серж Генсбур**. Синът ѝ Никола се ражда по време на брака ѝ с актьора Жак Шарие, с когото играят във филма "Бабет отива на война". В последните десетилетия от живота си Бриджит Бардо беше известна с провокативните си политически позиции, заради които е санкционирана за подбуждане на расова омраза. _Очаквайте подробности_

Всяко поколение има собствена карта на срещите - мрежа от тротоари, ъгли, градинки, барове и метростанции, по която се разиграват първите приятелства, влюбвания, раздели и всички онези ритуали по пътя към зрелостта. Събрахме четири поколения,**Gen X, Millennials, Gen Z и Gen Alpha,** за да разкажат как се срещат хората „тогава“ и „сега“. Резултатът е карта на София, която се променя, но емоциите на порастването остават същите. Причината да направим това е **30-годишнината на А1 - първият оператор в България** , който свърза много хора по един романтичен начин и през цялото това време беше главен герой и невидим свидетел на еволицията на връзките. Първите смс-и, ловенето на интернет, пращането на безплатни съобщения през портал, клипването - когато, за да пестиш пари, звъниш и затваряш, та до днешнияте безкрайни и неограничени възможности за постоянна свързаност. Всичко това се отразява на начина, по който излизаме, общуваме, намираме си приятели, разделяме се с тях. **Улицата като сцена** **За поколението, родено края на 70-те и началото на 80-те, срещите в града не са просто развлечение, а от малкото начини да заявиш кой си.** Десислава Векилска, рекламист с дългогодишен опит, го формулира така: „За нас срещите, купоните и непрекъснатото ‘висене’ някъде в града, освен забавление, беше и форма на самоидентификация. Улицата беше сцена, на която заявявахме кои сме ние и как искаме да ни възприемат.“ В гимназиалните ѝ години за нея ключова отправна точка към тази сцена е Телефони, или Коневръза - ъгълът на Софийския университет при „Левски“ и „Шипка“. „Имаше монтирани няколко улични телефона и мястото беше стратегическо - близо до барчетата по ‘Шипка’ и Докторски, където "подгрявахме" преди дискотека, и близо до Ялта, Ескалибур - по-късно Спартакус, а после и Червило, които оформяха нощния ни живот, наред с Олимпия.“ По това време А1 още не са въвели магията на мобилните комуникации в България и телефоните на фасадата на СУ не са просто декор, а важна инфраструктура. Oт нея сега са останали само стърчащи болтове. "Когато ни писваше да чакаме някой, закъсняващ с един час герой, от тези телефони, звъняхме у тях. Всеки път сценарият беше сходен: Вдига баба му или някой от техните: "Той тъкмо излезе! Каза, да ви предам, че до половин час ще е там.“ Ама ние този „половин час“ го знаем, затова веднага оставяме съобщение обратно: „Ако звънне – кажете му, че тръгваме от Коневръза към Тони“. После той идва на Телефони, вижда, че ни няма и се сеща да звънне вкъщи, където баба му му докладва къде сме. **Бабите и родителите ни бяха невидимият оператор на социалния ни живот.** "Една част от хората седяха пред Шипка 6 и преливаха на тротоара отсреща, други пред самите телефони и трети в градинката пред Академията. Разбира се, винаги срещахме куп познати, спирахме се да поговорим на всяка крачка и така часът на срещата се превръщаше в по-скоро ориентировъчно понятие." „Готините“ излизаха, не толкова готините – не, имаше и вариации на местата за различните субкултури.", обобщава Деси. Но повече се различават по това какъв ден е, какво се очертава да правиш след това и според сезона. "Например на Чадъри ходехме в по-топлите месеци - това е началото на градинката пред НДК, от към Патриарха - там имаше няколко кафенета с чадъри - седяхме основно по пейките и бетонните кашпи наоколо.“ Деси разказва как новината за купон се разпространява мигновено и мястото опустява за секунди.**"Искахме да присъстваме, да бъдем част от всичко, да не изпуснем нищо, да сме спонтанни, да импровизираме."** От другата страна е приятелският кръг, който валидира и оценява. "Придаваше статус да се появиш с някого пред групата, означаваше че не ти пука да подложиш избора си на социална проверка. **Самоувереността, естественото поведение, леката недостъпност бяха социални инструменти. Да изглеждаш невъзмутим и в контрол даваше усещане за зрялост.",** казва Деси. „Кой с кого е, се разбираше интуитивно – езикът на тялото, гласът, близостта, казваха всичко, това беше „социален код“, който всички владееха.“ А фокусът е върху изживяването, не върху дефиницията на отношенията. "Все пак имахме няколко вяли определения за отношенията момче-момиче: гаджета – звучеше ни архаично и го ползвахме с насмешка, fuck buddies, one night stand - по-скоро градска легенда за повечето тийнейджъри, и разбира се приятели - универсален етикет, понякога удобно неясен - с това май се изчерпват." Раздялата в общия случай се случва на живо. "Разговорът беше кратък, неудобен и директен. Нямаше „добър“ начин за раздяла. При всички случаи беше по-добре да кажеш нещо, да се оттеглиш безмълвно беше най-зле." **Милениълите – между аналоговото и дигиталното, между стария и новия свят** Неда Узунколева е на 32 години и е журналист в „Булевард България“. Когато си спомня за срещите на своето поколение, картата на София е ясно очертана: „Ние се срещахме в градинката на Кристал, пред Народния и на Седмочисленици, или Цикъла. Защо Цикъла?**Защото седиш и циклиш, а междувременно се случват най-баналните и най-определящите неща в живота ти.“** Местата за срещи са удобни и практични - в центъра, с транспорт и близки магазини. „Освен това всички са там.“ Споменът, който остава най-ярък, е усещането за свобода. **„Няма да забравя вълнението да се съберем и да тръгнем нанякъде, онова усещане, че всичко е възможно.** Мисля, че сега на 32 съм го изгубила и ми липсва.“ На въпроса къде ходят „готините“, Неда се връща към собствената си несигурност: „Аз бях болезнено срамежлива до седми клас, беше ми трудно да говоря. В гимназията се оправих горе-долу. Все пак винаги съм имала усещането, че готините са другаде, където аз не съм.“ Днес, от дистанцията на времето, гледа различно: „Приятелите ми бяха и са личности с много силно изразена индивидуалност, които гледаха много филми, четяха книги и мечтаеха необуздано. Сега, като връщам времето назад, определено мисля, че сме били готини, защото не мислехме за това, не се опитвахме и много се съмнявахме в себе си.“ Милениълите са поколението, което живее на границата между два свята. „Ние сме онова поколение, което помни света без интернет и в същото време е в час с новите технологии.“ В любовния живот това създава необичайно разклонени пътища: „Присъстваме в Tinder, много приятели се запознаха с гаджетата си в интернет, някои вече имат деца. Така че няма правила къде можеш да срещнеш своя човек.“ По отношение на видовете връзки Неда вижда прилика с Gen Z: „Не обичаме етикетите, не обичаме дефинициите. Има толкова видове връзки и отношения, колкото и хора.“ „Спокойно приемаме различните модели - полиаморни, отворени, моногамни. Ако някой е щастлив и не пречи на останалите, нищо друго няма значение.“ Раздялата продължава да се случва по почти същия начин, както и преди. Нито приложенията, нито новите форми на общуване променят това фундаментално човешко преживяване. "Разделите винаги са трудни и болезнени. Както казва бабата на Ема Томпсън:**„Ако сърцето ти не е разбивано поне 100 пъти, не става за нищо“,** казва Неда. Но с времето идва и друго знание. "Най-важното след раздяла е да останеш отворен и да се опиташ травмите ти да не пречат на бъдещите ти връзки." **Gen Z – как се срещат, как се разминават и какво значи „гадже“** Вяра Николова е 25-годишна студентка по психология и стажантка в „Булевард България“. За нейното поколение най-популярните места за срещи са около станциите на метрото. „Срещаме се близо до големите три метростанции – СУ, Сердика, НДК, защото отдавна не излизам само с хора от моя квартал, а точно там се пресичат основните линии на метрото.“ Оттам продължават „към Витоша, Борисовата, Южния и другите по-зелени места.“ **„Често се засичаме и по протести, това се е превърнало в своеобразен вид нетуъркинг на открито.“** С приятели се срещат „по събития - от музикални фестивали до Нощ на театрите“. Зимата е по-тиха: „тогава основно си ходим на гости и играем настолни игри.“ На въпроса дали има места „за готините“, Вяра се смее: „Сигурно не знам местата на готините“ Споменът ѝ от тийнейджърството обаче е ясен: „имаше една много популярна група момичета, сигурно цяла София ги знаем, които се снимаха от разкошните си къщи в покрайнините на града. И евентуално после в чужбина – Лондон, Дубай, Париж.“ За тях тези локации са били „тайни, но и публични – разпознаваш мястото, но не знаеш къде е. Виждала си го много пъти, но никога не си била.“ Днес, казва тя, „много от готините са по същите места… Готин става синоним на заможен.“ За запознанствата тя очертава два етапа: „В гимназията, приятелски групи и по разни събития.“ После идва интернет: „С навлизането на определени технологии – в Omegle и Tinder, но май нямаше връзки оттам, а по-скоро бяха пространства за експериментиране.“ Първите ѝ гаджета са от училище, „а после покрай няколко обучения на различни международни фондации. Сегашното ми гадже го познавам покрай групата ни по импровизационен театър." Според Вяра класическата среща вече почти не съществува: „Все по-малко хора са ходили на ‘срещи’ в класическия им смисъл… Като че ли нещата са по-небрежни. Пак прекарвате време заедно, но този етикет е много избягван.“ На въпроса за видовете връзки тя казва: „ъъъъъ… не знам.“ После изброява: „приятелска, романтична, академична/колегиална или прагматична. Някои хора са все още гаджета, за да могат да си делят наема и сметките.“ Появява се и новата форма на близост: **„Познавам хора в т.нар. situationship – заедно са и правят всички неща, които гаджетата правят, но не искат етикета.“** И друга тенденция: **„Много хора в ранните си двайсет все още не са имали връзка… По-добре никакъв опит, отколкото лош.“** Раздялата, за разлика от етикетите, е лесна за назоваване. „Ами раздяла.“ Може да стане по телефон, чрез съобщение, на живо. „Редно е да става очи в очи, но за определени ситуации, например връзка от разстояние, е съвсем нормализирано и да е дистанционно.“ А поколението ѝ познава добре и ghosting – „просто спираш да комуникираш с човека и после го игнорираш, ако се засечете някъде.“ **Гласът на най-младото поколение: как се срещат, общуват и разделят тийнейджърите днес** Лора Григорова, ученичка в 11 клас в 18-то училище с френски. Разказва за местата, които днешните тийнейджъри приемат като своя градска територия:**Трите най-популярни са Графа, св. Седмочисленици и метростанция Сердика.** **Причините са подобни на тези, които и Вяра казва - добрата свързаност.** „Хората най-често се срещат там заради количеството транспорт, което могат да използват. Градинката на св. Седмочисленици е близо до много магазини, трамваи, тролеи и метро, което я прави една от най-удобните, макар, че през известно време тези най-популярни места се сменят“, казва Лора. За разлика от поколението на Деси обаче днешните млади хора прекрасно знаят къде са приятелите им и без да се обаждат на бабите им, просто защото приятелството или връзката с някого задължително върви с това да си споделиш локацията с него. Лора говори и за субкултурите, които все още съществуват, но вече не играят толкова определяща роля: **„Определено има субкултурни признаци до някаква степен, обаче има момент в който всички почват да излизат на едно място и те губят значимостта си.** В момента могат да се видят всякакви субкултури на места като св. Седмочисленици, докато преди време кръгът от хора е бил по-тесен. Не бих казала, че има място където _готините_ излизат, а по-скоро, че всички са на едно място.“ Когато говори за това как се случват запознанствата днес, Лора описва една доста различна динамика в сравнение с предишни поколения: „Няма определено място, на което би имало по-висок шанс да се запознаеш с някого. Най-честите запознанства стават главно през общи познати или чрез социалните мрежи.“ На въпроса колко вида връзка може да съществува между момче и момиче, тя отговаря така: „Аз мисля, че момче и момиче не могат да бъдат _само приятели,_ ако са близки, споделят си, излизат само двамата или си пишат по цял ден. Така че бих казала два – **познати и гаджета**.“ Накрая Лора разказва как младите преживяват раздялата и как съвременните връзки често се размиват между близост и неясни очаквания: „Раздялата с гадже си е раздяла, като съществуват термини от рода _**скъсах го.**_ Мисля, че хората сега се разделят както и хората преди – на живо или по телефона. Тя изброява и най-честите оправдания. „В момента много хора се разделят с гаджетата с два аргумента ‘трябва да се фокусирам върху себе си’ или ‘не съм готов/а за връзка‘.**“ Най-големият проблем на сегашното време според нея е, че хората масово са във връзки, без да ги правят официални. „Така те получават хубавите неща от това да си с друг човек, без обаче да поемат отговорността.“** Лора не харесва това. Когато в mIRC се хващаха гаджета, а интернетът трудно тръгваше и бързо свършваше Връзки, срещи и лично пространство - как общуваме днес? Отговарят Коста Каракашиян и Карин Околие

Пътищата в България вземат жертви всеки ден. На фона постоянни спорове за закони и глоби и съмнително ефективни институции и контрол, един човек действа различно. **От почти девет години той предлага безплатни съвети на шофьори, които искат да променят лошите си навици. Без спонсори, без реклами, без пари – само с желание да помага.** Срещнахме се Виктор Георгиев, за да разберем какво го кара да прави това и какво наистина липсва на българските шофьори, за да е по-безопасно на пътя. **Началото** "**Загубих няколко близки хора на пътя** ", започва разказа си доброволецът. "**След всяка загуба се питах какво мога да направя**. Животът ме беше завъртял около колите – минах курсове по дефензивно шофиране, спортно шофиране, движение в конвои. В един момент осъзнах, че от мястото на пасажер виждам много повече от това, което шофьорът забелязва. Мога да помогна със съвети." Инициативата му **"Аз на пътя - научи ме да шофирам"** се ражда преди почти девет години. Той кани шофьорите, които искат да бъдат по-добри, да покарат заедно, за да им помогне да разберат грешките си. Изискванията са само две - да имат изрядна документално кола и шофьорска книжка. **Безплатно е**. "Няма спонсори, няма реклами. Идеята не е да изкарвам пари, а да помагам", казва Виктор. **Автошколите – конвейер или истинско обучение?** Проблемът с обучението на шофьорите не е в законите, смята нашият събеседник. "Проблемът е колко желание има автоинструкторът да вложи в курсистите си. Дали автошколата е просто конвейер, където хората научават закона за движение и правилника – и толкова. Или всъщност влага в курсистите, за да може утре това да е безопасен човек на пътя." Той споделя, че има автошколи, които предоставят наръчници, взети от развити държави или написани от български експерти. "За мен беше удоволствие да ги чета, но те не са масова практика и не са задължителни. **Проблемът е в това кой колко иска да вложи в курсиста и после в последващия контрол."** **Телефоните, скоростта и агресията** Какво прави един шофьор наистина безопасен? "**Първо, да си остави телефона** ", отговаря веднага. "Виждам ужасно много хора, които шофират с 60, 70, 80 км/ч, или дори в трафика, и са на телефона – пишат си или разглеждат неща. Това е огромен проблем." Но безопасността не свършва дотук. "**Много рядко срещам шофьор, който мисли стъпки напред**. Например, когато влизаш в кръгово, трябва да мислиш къде ще излизаш. Ако не си предвидил излизането, може да не си влязъл в правилната лента или да не си се престроил правилно." **Безопасният шофьор трябва да се движи с относително постоянна скорост и да няма хаотични движения.** "Трябва да гледа няколко коли напред, а не само тази пред него. Идеята е да си помагаме и да работим заедно. Колегиалността – да пуснеш този, който иска да се включи или да завие – е голям плюс." Шофирането е олицетворение на човека. **"Какъвто си в живота, такъв си и на пътя"** , казва още Виктор. "Ако си агресивен по принцип, ще си агресивен и на пътя. Ако си спокоен, ще бъдеш по-колегиален." Голямата разлика при шофирането, за разлика от дружи сфери на живота, е, че няма моментно наказание за грешките - преди да се случи нещо лошо. "На пътя може да се препсувате и да продължите. Няма незабавна обратна връзка, докато на работа, ако се скараш с колега, шансът да те уволнят е голям. На пътя последствията идват късно, като най-големият проблем е катастрофата." **Малки промени, големи резултати** Как се променят навиците на хора, които шофират от десетилетия? "Първо, трябва да уточня: аз не съм инструктор, не обучавам хора, аз давам съвети", подчертава Виктор Георгиев. "Имам хора, които идват при мен с 40 години шофиране и казват: 'Съветите са полезни, но аз съм свикнал толкова много, че няма да ги променя'." Тук идва неговият подход: "Казвам им: 'Окей, не е нужно да променяш всичко. Направи само ето **тази малка промяна. Само нея опитай** '. Много хора, опитали тази малка промяна, са харесали резултата и са опитали и други неща." Агресивни шофьори решават да поддържат по-постоянна скорост, да се движат в дясната лента при натоварен трафик. "Те ми пишат: 'Пробвах това... не е никак лошо. Стигам по-малко уморен, **дори и 15 минути по-късно, чувствам се по-жизнен.** Колата ми харчи по-малко гориво, не е призляло на децата ми'." **Как протича една сесия** Хората се свързват с Виктор във Facebook и уговарят час. Шофирането започва от "Симеоново" в София и трае около два часа: 40-60 минути на пътя и след това 40-60 минути разговор. С опитните шофьори има точкова система, по която да оценява шофирането им. "Говорим си за различни неща през цялото време, за да видя навиците им. Меся се само ако стане нещо критично. **Давам съвети за пътна безопасност и удължаване на живота на автомобила – например по-малко използване на съединителя или спирачката."** С младите шофьори Виктор активно тества нещата на пътя. "Аз им давам идея какво да правят, а те го правят, за да видят как работи. Целта е да се чувстват комфортно зад волана." **Историята, която го кара да продължава** "Най-добрата обратна връзка е от едно младо момче, което караше по-спортно. Той имаше проблем със самото влизане в завоите. Няколко месеца по-късно той ми писа, че благодарение на моите съвети е избегнал инцидент. Тръгнал да влиза в завой, в който имало разлято гориво или масло. **Заради това, че е намалил преди, а не в самия завой, е имал време да види разлятото нещо и не е направил катастрофа.** " Има обратна връзка и от по-опитни шофьори, които му споделят, че съветите му не просто работят, а са предотвратили катастрофи. "Това е най-големият плюс и най-много ме радва." **Какво трябва да се промени, за да бъдат спрени опасните шофьори?** "Трябва да имаме **абсолютен контрол**. Всички говорят, че превишената скорост е проблем и че трябват още камери. Жертвите намаляват само заради обновяването на автопарка и малкото подобрени пътища. Контролът е нулев." **Трябва да има адекватен контрол, който не е само монетизиране на проблема.** "В развития свят, ако те хванат с 200 км/ч, особено в населено място, още днес отиваш на съд. Съдът може да реши, че си опасност, да загубиш книжката си, дори да положиш обществено полезен труд. У нас се издава електронен фиш, който често не стига до нарушителя." Ако един човек направи пет нарушения и за три от тях получи прогресивна глоба с история, той ще гледа по много по-различен начин следващия път. "Но когато за 10 000 нарушения му наложат едно наказание за 20 или 50 лева, той смята това просто за **прилична такса, която плаща, за да кара опасно."** Девет години, стотици шофьори, десетки предотвратени катастрофи. **Една доброволческа инициатива, която показва, че промяната започва с малки стъпки – и желание да си по-добър на пътя.**

**2025 г. трябваше да е годината, в която ще спрем да бързаме.** Прогнозата беше на Мариан Залцман - една от най-добрите специалисти по откриване на нови и развиващи се тенденции. Нейните 10 предсказания за отиващата си вече година започваха с идеята, че най-после ще се научим да филтрираме смислените сигнали сред дигиталния шум. Тя смяташе, че през 2025 г. ще преоткрием уюта на дома и ще избираме прагматизма в работата и в свободното ни време. Мариан Залцман прогнозираше, че и медиите ще се адаптират заедно с аудиторията си, като сменят поляризиращите политически коментари с практични съвети като рецепти или здравни съвети. Почти като новия сутрешен блок на bTV **след свалянето на Мария Цънцарова от ефир**. В трендовете за годината Залцман включваше и чара на “глупавите” технологии като телефоните с копчета, както и че ще се отегчим от автоматизирания кликбейт и “вайръл” клиповете. Ще преоткрием смисъла на бавното удоволствие от качественото съдържание. 2025 не ни направи по-прагматични. Най-големият световен хит беше една китайска озъбена фигурка, която хората купуваха “на сляпо”, с колекционерски фетиш, без да знаят какво точно ще се падне в кутията им. **В България ще запомним 2025** с човека, който говореше с мултикукъра си: “**Браво, бе, Philips**”, шуменската пантера и **Покахонтас от “Витошка”.** Не сме сами. Думите на годината в най-големите световни речници са производни на отпадните продукти в интернет - като **slop и rage bait**. AI-генерираната музика на несъществуващата група The Velvet Sundown имаше милиони слушания в Spotify, а годината си отиде без истински летен хит. AI-генерирано е и най-доброто парче от протестите срещу Делян Пеевски. Истинската тенденция в личния живот през 2025 г. не беше семейната идилия, а **“рецесията” на интимни връзки** и офлайн-емиграцията на влюбените хора. 2025 беше годината, която показа как един “грешен” кадър с новото гадже може да съсипе живота и кариерата ти - както стана с двама души, хванати от kiss-камерата на концерта на Coldplay. Какво позна Мариан Залцман наистина? Потвърждаваме, че все повече хора разпознават сигнала сред шума. И това е причината да се съберем в нюзлетъра на “Булевард България”. В Коледния брой ще си припомним 2025 г. през попкултурата и meme-тата, с които се забавлявахме в последните месеци: **🎁 Отказът от рационален избор - геймификацията на Labubu** **✨ Бог е алгоритъм, а фабриката за мечти се премести в YouTube** **🫦 Възходът на женската сексуалност или когато възрастна жена е с млад мъж** **🔒 Мистерията на личния живот се завръща** **✂️ Уютните хобита, които смятахме за изчезнали** **❤️‍🔥 Гледаме, за да мразим** **📺 Какво гледахме, защото ни хареса** **👑 Число на годината и Човек на годината** * * * ## 🍭 Геймификацията на Labubu Как можеш да направиш индустрия за милиарди от една плюшена висулка за чанта? Отговорът е Labubu. Истинският пробив на Labubu е в бизнес модела, с който превърна притежанието на фигурката в лотария. Никой не знае какво се крие в опаковката, докато не плати за нея и не я отвори. Стратегията “Blind box” предполага, че потребителят е готов да се откаже от правото си на рационален избор в името на нещо по-важно. Например да покаже автентичната си реакция (дори да е разочарование) в TikTok при разкриването на действителната покупка. **Алгоритъмът на самият TikTok е много подобен**. Потребителят превърта, без да знае какво ще е следващото видео. В платформите ние почти изцяло се отказваме от властта си да избираме съзнателно какво гледаме. И нещо повече - по-лесно ни е да продължим да гледаме, отколкото да вземем решението да спрем. Резултатът за Labubu е красноречив: създателите му прогнозират **над 4 млрд. долара приходи** през 2025 или двойно по-голям оборот на годишна база. Досадата е вторичният ефект. Възходът на Labubu все пак може да се откаже предвестник на нещо много по-голямо. * * * ## ✨ Бог е алгоритъм, а фабриката за мечти се премести в YouTube Авторът на **No Mercy No Malice** и специалист по маркетинг проф. Скот Галоуей го казва най-добре: Холивуд е новият Детройт. Само времето е по-хубаво. Бизнес моделът на филмовата индустрия може да повтори съдбата на заводите на автомобилните гиганти от 80-те години на миналия век, които изчезнаха безследно заради по-бързата и по-достъпна конкуренция. През 2025 г. YouTube официално измести Netflix като стрийминг услугата с най-голям пазарен дял в Америка. За първи път в историята повече хора гледат YouTube през телевизорите си, отколкото през телефоните си, а дори “Оскарите” скоро ще се излъчват във видеоплатформата, вместо по линеен ТВ канал. Най-доброто meme по темата беше тази снимка на Мартин Скорсезе с надпис: **“Когато чакам да видя кой печели “Оскар” за най-добър филм на годината, но тръгва реклама на Temu”** 78% от американците между 10 и 24 години гледат телевизия и филми в YouTube и TikTok, което им спестява още една дилема. Алгоритъмът сам решава какво искат да гледат. И познава. **В състояние ли е тогава алгоритъмът да ни избере партньор в живота?** Засега не, но много бързо може да съсипе всяка връзка. Между другото дори новият папа е математик - не може да няма нещо във въздуха. Лъв XIV се интересува от AI, но съветва Gen Z и Gen Alpha да не разчитат само на ChatGPT за домашните си - “Използвайте технологиите така, че дори ако утре те изчезнат, вие да можете да мислите, да творите и да действате сами”. Нищо не може да замени човешката интелигентност и човещината. * * * ## ❤️‍🔥 Алгоритъмът на омразата Историята с двойката от концерта на Coldplay започна като виц за любовници, а завърши с кошмар. Не прегръдката, а паническата реакция заради “разкритието” на флирта съсипа живота на Анди Байрън и Кристин Кабът (той - CEO, тя - HR в технологичен стартъп). Едно е да загубиш работата си, защото бордът на директорите изрично забранява да спиш с колегите си. Съвсем друго е да получаваш по 500 обаждания на ден от напълно непознати хора, които са видели изневярата ти в TikTok, имат мнение за морала ти и те заплашват с физическо насилие по този повод. Шест месеца по-късно Тя се опитва да си върне нормалния живот **по най-ненормалния възможен начин** - с изповед в стил “искрено и лично” през страниците на New York Times. Той, разбира се, не иска да говори. Всичко между Нея и Него е приключило още преди да започне. По стара и ненужна традиция - най-тежките атаки към една жена идват от други жени. А непростимата жестокост, според Кристин Кабът, е дошла от страна на **Гуинет Полтроу** - гуру на псевдонаучния женски лайфстайл, която някога продаваше вагинални яйца от нефрит в платформата си Goop. Полтроу е бивша съпруга на вокалиста на Coldplay Крис Мартин, а след развода си предлагаше курсове за раздяла по взаимно съгласие и “превръщане на мъката в личен триумф”. Когато избухна скандалът с Kiss Cam-видеото от концерта, актрисата се появи в рекламен клип за компанията, която освободи Байрън и Кабът от работа. На въпроса, който всички задаваха (“**OMG! What the actual f—”**), тя най-невинно обяснява колко се радва на огромния интерес към data workflow automation, с която всъщност се занимава бившият работодател на двамата влюбени. Гуинет Полтроу всъщност е и връзката към следващия тренд на 2025: * * * ## 🫦 Възходът на женската сексуалност или когато възрастна жена е с млад мъж Героинята ѝ в “Marty Supreme” е жена над 50 години, която има сексуална връзка с 29-годишния Тимъти Шаламе. Синът на Полтроу е “гледал” премиерата на филма със затворени очи. Всичко започна още миналата Коледа с излизането на “**Babygirl** ” с Никол Кидман (57 г.) и Харис Дикинсън (28 г.) - история, провокирана от истинския живот на жена, която не е получавала оргазъм по време на 25-годишния си брак. Киното продължи темата с последната част на “Бриджит Джоунс”, в която Рене Зелуегър (56 г.) се разкъсваше между флиртовете с по-възрастния учител на децата си и 29-годишния Лео Уудал от The White Lotus. В реалния живот Ким Катрал (Саманта от “Сексът и градът”) се омъжи на 69 години за приятеля си, който е на 55 и съвсем няма нейната звездна кариера. **Сиена Милър** (43 г.) скоро ще роди второ дете от приятеля си Оли Грийн, от когото е по-възрастна с 16 години. Още преди 2 години актрисата се появи с голия си бременен корем на корица на Vogue и счупи няколко табута за майчинството и женската сексуалност едновременно. А преди 20 години самата тя стана жертва на една от най-баналните изневери в човешката история. През 2005 Джуд Лоу провали сватбата си със Сиена Милър заради афера с бавачката на децата си. Обществото е свикнало мъжът да “остарява достойно”, с млада жена до себе си. Версията на семейство Макрон е много по-трудна, дори да не броим злонамерената пропаганда (и онази снимка с шамара в самолета). 2025 може и да започна вълнуващо, но за някои приключва без хепиенд. Никол Кидман се развежда, а отварянето на файловете Епстийн показва, че светът все пак се управлява от мъже с афинитет към малки момичета. * * * ## 🔒 Мистерията на личния живот се завръща **2025 г. е годината на парадоксите** - 70% от хората предпочитат да са във връзка, но им е толкова трудно да намерят партньор, че избират да останат сами. Много от необвързаните жени всъщност твърдят, че са доволни от липсата на мъж. Vogue публикува статия, че за модерните и амбициозни млади да се самоопределят чрез приятел не е просто излишно, а направо „срамно“. По-притеснителна е изолацията на младите мъже, които чувстват, че изискванията към тях се повишават до такава степен, че никога няма да намерят съпруга. Това не важи, ако сте **Брайън Джонсън** - мъжът, който иска да живее вечно и който разполага с достатъчно пари за тази скъпоструваща илюзия. Не важи и ако сте Джеф Безос и изплащате кризата си на средната възраст с кичозна сватба във Венеция, плюс издръжка за Met Gala и филм за Мелания Тръмп. Страстта между двама души има нужда от тайно пространство (дори на концерт на Coldplay), а то отдавна не съществува заради социалните мрежи и приложенията за запознанства. Както казва психологът **Мартин Колев:** “Днес един мъж може да види много повече жени за 2 минути, отколкото предишни поколения мъже са видели за 10 години. Докато плъзгаш екрана в една или друга посока, пред очите ти се извъртат лица, отрязъци от лични истории, но възприятието в никакъв случай не е еволюирало до степен да понесе толкова много информационно претоварване”. Това обяснява и как се появи другият популярен тренд при връзките - постепенното изчезване на всичко лично от Instagram и Facebook. Поколението, чиито родители публикуваха всяка бебешка снимка онлайн, сега предпочита да контролира собствената си тишина. Личният живот започна да изглежда неуместно, когато се появи между две “небрежни”, супер професионални инфлуенсърски фотосесии, внимателно курирани от PR екип по спонсорски договор. Но както всичко лично си има последствия, интимността не остарява добре онлайн. Вместо това Gen Z се върна към старите занимания. * * * ## ✂️ Уютните хобита, които смятахме за изчезнали Забелязахте ли момичетата, които излязоха с плетен плакат на последния протест срещу властта през 2025? Младите хора преоткриват “аналоговите” бавни удоволствия, които спасяваха предишните поколения от скука и от brainrot. Gen Z e поколението, чиято психика беше формирана от пълната показност в социалните мрежи и новините, които никога не спират да генерират тревога. По-големите от тях платихме цената с пренасищане и бърнаут. **Писането на ръка в дневник** е друго старо занимание, което връща усещането за лично пространство без чужди погледи, без лицемерие и непоискани мнения. Срещите без сторита, готвенето вкъщи, читателските клубове (като този на Дуа Липа) и всякакви офлайн преживявания без нужда от бързо стимулиране с допамин се връщат на мода. Плетенето е точно такова “cozy hobby”, в което ръцете са заети и не могат да скролват, а умът си почива. Това е най-достъпната и успешна антистрес терапия на света. Олимпийският шампион по скокове във вода Том Дейли дори я превърна в бизнес за прежди и модели в Instagram, докато демонстрира как сам плете пуловери за перфектното си тяло. Отскоро Дейли има и канал в YouTube, в който прави риалити шоу за най-добрите плетачи в Англия. И макар че повечето участници са бумъри, а не Gen Z, можем да сме сигурни, че публиката не е само от пенсионерки. * * * ## 🔥 Гледаме, за да мразим 2025 затвърди още един тренд: **hate-watching**-a. Това е особен феномен, в който потребителите гледат най-често някое телевизионно шоу, само за да го критикуват - като All’s Fair на Ким Кардашиян. От “Ергенът” до “Емили в Париж” логиката е една и съща - верифицираме собствената си интелигентност и значимост през обсъждането на другите. Това е и начинът, по който Gen Z влезе в политиката. Нямаме предвид само България. От новия кмет на Ню Йорк през студентските протести в Сърбия до площадите в София - nouvelle vague е тук. Колкото и да крещи Йордан Цонев**“Няма да дразните дразните народните представители** ”, младите са тук, за да дразнят старите. Hate-watching беше най-бързата писта, по която претенцията “аз нямам телевизор” се трансформира в Gen Z is coming. И все пак **какво гледахме,** защото харесахме, през 2025 г. * * * Филмите са малко, но са по книги и са доказано добри: Hamnet и Чужденецът. **Сериалите са силни и чакаме продълженията с нетърпение:** * Slow Horses (Apple TV) - защото тайно си мечтаем да работим за Гари Олдман * White Lotus (HBO) - защото богатите също плачат * The Morning Show (Apple TV) - с Мария Цънцарова и Дженифър Анистън * Stranger Things (Netflix) - защото сме деца на 80-те * Adolescence (Netflix) - защото е по-доброто училище * The Pitt (HBO) - защото ни върна спомена за доктор Картър от “Спешно отделение” * Severance (Apple TV) - защото, кого лъжем с илюзията за баланс между работа и личен живот * Hacks (HBO) - защото предсказа финала на late night индустрията ## Число на годината - 67 Който разбрал, разбрал. ## Човек на годината Роби Уилямс и неговите хора, които изкараха на светло рушветите в ДАИ. Светли празници, пазете се (от алгоритъма). Щом сте тук, значи сте готини. Ето как да се абонирате, за да получавате този нюзлетър всеки четвъртък: