Clicks Communicator (www.clicksphone.com) 01:22  ↑ 109 HN Points

Вторият път за спонтанна идентификация с Израел е класов. Смятам, че гореописаната група изпитва инстинктивна симпатия към образа на културния бял господар, изненадан, че местните аборигени са се разбунтували и му развалят матинето край басейна, когато той така благосклонно е донесъл цивилизацията за тях, изразяваща се в хасиенди с басейни, коктейлни партита, градско казино и може би дори опера.

The West’s aid model was always a mirage. It’s time for a realistic alternative.

Zack Polanski, the new leader of the Green Party of England and Wales, says he wants to replace Labour. That still seems...

1. **Постановка** Съществува значителна разлика в особеностите и спецификата на макроикономическата политика, __първо__ , при самостоятелно (неблоково) функциониране на дадена страна, и __второ__ , при членство в монетарен съюз. Пример за първия случай в Централна и Западна Европа са Швейцария или Норвегия, докато към втория случай се включват всички страни-членки на еврозоната. Ефектите от провежданите макроикономически политики при двата случая са качествено различни. При самостоятелно функционираща страна всички позитиви и негативи от провежданата макроикономическа политика се поемат единствено и само от конкретната държава, докато при монетарен съюз (еврозона) както позитивите, така и най-вече негативите се разпределят и консумират от всички страни-членки. При втория случай съществува някаква аналогия с кооперативите – дали отделният участник в кооператива ще бъде добре или не толкова добре зависи от цялостното функциониране на кооператива – получените резултати се разпределят между участниците без да е възможно да се оцени справедливо приноса на всеки един от тях. В настоящата бележка се прави опит за оценка на социално-икономическото състояние на България в контекста на неявното й членство в еврозоната (до началото на 2026 г.). От средата на 1997 г. в България действа паричен съвет с фиксиран валутен курс спрямо евро. В допълнение поредните български правителства предприемаха всякакви видими и невидими, явни и неявни действия за изпълнение на изискуемите монетарни критерии за членство в еврозоната. Всичко това оказваше въздействие върху презграничното движение на финансови и икономически потоци. 2. **Канали на несанкционирано изтичане на национален доход** * __Подценяване на лева__ България въведе паричен съвет в средата на 1997 г., когато финансово-икономическото състояние на страната беше катастрофално. Четвърт век по-късно състоянието на българската икономика е несравнимо по-добро, но валутните съотношения остават неизменни. Това води до поддържането на подценена местна валута с всички произтичащи от това ефекти и въздействия. Българската икономика е най-слабата в ЕС (по показател номинален БВП на човек от населението), но за последната декада (2015-2024 г.) износът на стоки и услуги у нас (по данни от платежния баланс) превишава средногодишно с близо 2 млрд.EUR (примерно 3% от БВП) вноса на стоки и услуги. Подценеността на местната валута води до поддържането на несъразмерно високи брутни валутни резерви (над 35 млрд.EUR). За последните пет години брутните валутни резерви покриват средно 9,4 месеца внос на стоки и нефакторни услуги при препоръчвана величина от финансово-икономическата теория от 3 месеца. Брутните валутни резерви се инвестират в чужбина при минимална символична доходност, т.е. местни финансови ресурси се използват не за вътрешни нужди, а финансират развити икономики при нищожна възвръщаемост. Подценеността на местната валута създава илюзорна представа в местния бизнес. По-специално, че е възможно да се поддържат непретенциозни (кокошкарски) производства без планиране и извършване на мащабни инвестиции. Показателно е, че нормата на натрупване у нас се поддържа на равнище 16-17% и тя е най-ниска за сходните нам страни от Централна и Източна Европа (които поддържат норма на натрупване от 22-24%!). * __Обезценяване на минал труд__ Преливането на финансово-икономически ефекти в рамките на монетарния съюз (еврозона) е неизбежно. Подобен вид въздействия се чувстват най-вече по линия на доходите и на цените. Почти автоматично се извършват явни и неявни сравнения за равнища на цени и доходи на битово равнище. Социално-икономически натиск за относително приемлива форма на конвергенция в тази сфера върви независимо от съществуващите конкретни финансово-икономически възможности. Това е и елементарното обяснение на наблюдавания траен изпреварващ тренд на разходите за труд (unit labour cost) у нас. Почти традиционно равнището както на потребителските цени, така и на доходите у нас е най-ниско в ЕС. Към 2024 г. средното равнище на потребителски цени у нас се оценява на под 60% от средното равнище на цени в ЕС. За последната декада то се увеличава с 10 процентни пункта (през 2015 г. то е 50%). По данни на Eurostat хармонизираният индекс на цените за последната декада показва, че потребителските цени у нас са нараснали с 39% (при 2015 = 100), докато в еврозоната същият ръст се оценява на 27%. Подобен вид ценово догонване се свързва с обезценяване на натрупани местни спестявания. Тези спестявания са изработени спестявания, а не са следствие от монетарно помпене (както беше в годините на т.нар. социализъм у нас). По най-груби оценки за въпросната декада реалната покупателна способност на натрупаните спестявания вследствие на догонващата инфлация намалява с около 15 млрд.лв. Този спад на покупателна способност засяга само и единствено населението на България, т.е. той е форма на изтичане на реален доход доколкото страните от еврозоната не страдат от подобен вид обезценка. * __Подценяване на публични стимули за икономически растеж__ България поддържа систематично чувствително по-нисък бюджетен дефицит в сравнение със средната величина в еврозоната. За последната декада (2015-2024 г.), по данни на Eurostat, бюджетният дефицит в България (General Government) е с 1,6 процентни пункта по-нисък от среднострановия дефицит в еврозоната (включваща 19 страни, 2015-2022 г.). По-високият средногодишен дефицит в еврозоната за периода (минус 2,8%) спрямо България (минус 1,2%) се свързва с по-високи бюджетни разходи, респ. по-високо реално потребление в еврозоната, което не е изработено от икономиката на страните от еврозоната, от една страна, и с относително по-ниски бюджетни разходи (вкл. и публични инвестиции) в България, от друга. Резултатът рефлектира в по-висока инфлация в еврозоната, която се консумира и от България поради фиксирания валутен курс, въпреки че България няма „ _принос_ “ за натрупването на инфлация в еврозоната. Това своеобразно консумиране на „ _свръхинфлация_ “ подтиска потребителското търсене у нас за сметка на неизработено потребителско търсене в еврозоната. Посочената особеност рефлектира и върху размера на държавния дълг. Средногодишният средностранов размер на държавния дълг в еврозоната за последната декада се оценява от Eurostat на 89,2% от БВП, докато същият показател за България е 23,8%. Страните от еврозоната отделят чувствително по-големи средства в бюджетите си за лихвени разходи, което се отразява върху инфлацията като комплексен резултативен показател. България консумира този негативен ефект, без да участва при неговото формиране. В допълнение България поддържа немалък фискален резерв, който представлява актив на правителството и се поддържа в БНБ. Към средата на 2025 г. дългът на подсектор „ _Централно управление_ “ на България се оценява на 54,3 млрд.лв., докато фискалният резерв е 13,2 млрд.лв., т.е. правителството на България има задължения към кредиторите си и същевременно поддържа свой собствен депозит в БНБ. Само по себе си това състояние е своеобразен анахронизъм при съвременните условия, доколко е нерационално поддържане на резерв на правителството във вид на „ _бели пари за черни дни_ “ тогава, когато при необходимост правителството би могло да емитира задължения за покриване на краткосрочни си ликвидни нужди. Поддържането на посочения анахронизъм коства на държавния бюджет над 200 млн.лв. свръхразход, който се изнася от страната и който иначе би могъл да бъде използван за вътрешни цели. 3. **Заключение** Истината е вечна, неизменна и непогрешима: Резултатите от некадърното и корумпирано управление се заплащат от целия народ, от цялата държава! България, бидейки най-бедната държава в ЕС, допуска презгранично несанкционирано изтичане на национален доход, дори без да го осъзнава! Приведените оценки показват, че придържането към фиктивни макроикономически клишета и отказът от предприемането на решителни макроикономически управленски действия са свързани с реална загуба на национален продукт. Проблемът опира не само и не единствено до изживяната ни реалност, а до състоянието на съюзните ни взаимодействия при предстоящото ни неизменно правно включване към еврозоната. Част от маркираните негативни ефекти ще продължат да действат и след включването ни към еврозоната, най-малко по инерция. Неприятното, но все пак хипотетично очакване е, че при определени условия и при системно несъобразяване с реалните възможности възникващите социално-икономически напрежения могат да придобият трудно контролируеми измерения. Шансовете за изпадане в крайни ситуации не бива да се пренебрегват. Безусловна печеливша стратегия би било предприемането и поддържането на макроикономически политики, съответстващи на златната среда в еврозоната. Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот" * __ Facebook * __ Twitter * __ LinkedIn