Синът помни неща, които са му важни. Например на какво разстояние от нас е Сатурн, с каква маса е Алфа Кентавър и колко бързо успява да се спусне с байка по скокчето в Ловния парк. Стих от 19 век за "красотата на някакво поле или нещо подобно" (цитирам го) не го вълнува и съответно не ще да го знае.
Чавето има нужда да общува с деца и да придобива опит да се справя с неудобна за него среда (като училищната). Иначе у дома е по-лесно за учене, да, защото едно стихотворение няма да го карам да зубри наизуст. И учим два пъти по-кратко, отколкото в училище. Пък и темпото е съобразено само с него.
Снаха ми наела домашна учителка да помага на племенника с писането на домашните, защото много наблягали на гръцка история, литература и прочие локалности, които тя няма как да знае, а детето просто не се справя само с огромния обем остарели глупости, които го карат да учи.
✅️ 6-7 учебни часа на ден ✅️ домашни по всички предмети ✅️ остарели или направо архаични методи на преподаване ✅️ проблеми с bullying
Пълна програма демек. Е, тяхната база е значително по-хубава, но за сметка на това плащат щури пари. А от догодина децата щели да почнат да учат древногръцки!!!
Снощи се видяхме със снаха ми за сефте от 5 години и прекарахме вечерта в bitching срещу образователните системи в България и Гърция. Племенникът е набор на чавето, учи в частно атинско училище и има същия отвратителен опит, горканчето.
Никога няма да забравя как като подрастваща четох Джейн Еър, където девойчицата пътуваше дни наред, а аз си представях, че прекосява цяла Англия едва ли не... Пък то се оказа, че каретата се движела с 5-6 мили в час и изминавала 50-60 мили на ден макс 🫠
Излизам от нас, бързам, защото закъснявам, РАЗБИРА СЕ, обувам кецовете, опс, има нещо в единия, нямам време да проверявам какво, като стигна до майка ми ще видя.
Стигнах. Проверих. Кредитна карта на мъж ми!
– Защо картата е в кеца ми?!? – Вчера платих на куриера и я сложих на шкафа, а тя паднала 🤨
Не чета, не ми се иска да си развалям настроението. Решавам кръстословици, играя на wordle, правя куизове, разсейвам се... преди да ме е нагънало всекидневието.
Котката така се размяука ОТ ГЛАД, че накрая повърна 😾 Докато само вдигаше джабала успявах да я игнорирам и да се правя, че още спя, ама като омаза паркета... Станах, какво да правя.
И така ще е близо месец. Защото биологичният часовник на добичето не се лъже лесно.
В момента съм на вълна британски кримки – чета и гледам всичко, което ми попадне. След това ще ми се доще sci-fi, fantasy или дори ром-ком... и бам, с това ще убивам малкото си свободно време. Малко обсесирам, ама не ми пречи. Важното е да не е истинско, а да е бутафорно, за да не ме натоварва.
Екранизация на книга е, т.е. първи сезон е само една murder mystery. Но и книгата не струва като source material, и изпълнението куца, защото всеки втори герои хвана свещеника за ръката, втренчи поглед в него и пламенно изля драмата си, а попът неизменно клишираше със "Слушай сърцето и вярата си" 🙄
Ох, и културни сблъсъци имаше, и смотани медии, и всичко. Тюрлюгювеч. На всичко отгоре нито един от героите (а и от актьорите!) не ми е симпатичен, всичките са или направо противни, или просто безлични. Има още 3 епизода, ама ще ги пропусна, thank you very much.
След 3 епизода и 2 убийства... Нагледах се на дребноселски разпри, църковни маневри и религиозност, нарцистични майки, глупава полиция, СПИН кризата от 80-те, незаконно осиновяване, гей драма, анонимни писма и заплахи, алкохолизъм, фалшификации, аристократи и снобария, рома дискриминация, рак...
Пробвах да чета Murder Before Evensong, ама нещо много тегаво почна и я зарязах. Тази вечер си пускам сериала... и той муден един такъв, ама по друг начин. Не знам дали ще се жертвам да го догледам.
– Взимаш една пуйка и я пълниш с патица, която преди това си я напълнил с пиле. – А пилето с какво е пълнено? С кюфтета? Защото малко постно ми стои така...
Мойте търсят някаква джаджа в шкафа с инструментите (дето аз не го пипвам, за да не ме обвинят, че им "крия" нещата като ги подреждам, нали). И не я откриват. А чавето някакъв полуотчаян/полупримирен: "Да викнем мама все пак?"
Всеки ден: обикаляш къщата да събираш пръснати навсякъде дрехи, сортираш, пускаш пералнята... и 15 минути по-късно се намира поне един представител на мъжкия пол (от двама налични, нали) да каже "А, бе, май тази дреха, дето я нося в момента, и тя е за пране, а?"...
Честито! Като знам каква разправия е... Сетих се как общината ми искаха ТЕЛК документ, ама да е подпечатан с квадратен печат (не знам защо), а от ТЕЛК викат "На този документ слагаме кръгъл печат и не може квадратен", та накрая пуснах телефона на високоговорител и шефката на общината им се накрещя.
Не казвам, че в момента на пазара няма продукти от странни мазнини, сухо мляко и подобрители, които да се продават за кисело мляко. Има, разбира се. Но има и суперкачествени млека, направени по правилния начин и в чиста среда, непостижима за онези мърляви години.
Ако киселото мляко надува капачката или мухлясва, това не означава, че е "истинско" и "натурално", а че при производството е било замърсено. Носталгичен мит е, че по соца сме яли най-хубаво – точно обратното беше. Киселото мляко се разваляше, защото не се спазваха елементарни хигиенни норми.
